Етикети

, , , ,

Знанието е скрито в човешката душа,
както семето – в почвата.

Ще чуете някой да каже: „Абе, момче, каква ти е идеята на кадъра? Какво се опитваш да ни разкажеш, да ни внушиш?“ а може и по-директно да каже „А това пък защо го снима!?“.

Рискувам да се изкажа абсолютно неподготвен за начините за развиване на една идея, както и за внушаване на определени чувства с фотографски изразни средства. По-подготвени ще бъдат хората, които след мен ще вземат думата, аз просто бих желал да нахвърлям няколко бележки, които да са ни трамплин. А и виждам, че според списъка, който предложих на вашето внимание, след темата за композицията следва темата за внушението и идеята.

Ако приемем, че Аполон и Дионисий са живи и влияят на изкуството, то значи и във фотографията ще имаме два варианта на работа – съзнателен и интуитивен. Тук вероятно бихме могли да измислим много и най-разнообразни думи, които да заместят избраните – за „съзнателен“ това биха могли да бъдат: логичен, обмислен, рационален, а за „интуитивния“ – нелогичен, импулсивен, необмислен, емоционален, ирационален и др. Умът срещу сърцето.

Ако приемем, че имаме съзнание и съзнанието има възможности да се проявява в нашата фотография, то това ще бъде чрез „обмислената“ фотография – тази, при която ние си избираме фон, построяваме си композицията, изчакваме или построяваме подходящо осветление. Всеки един елемент в кадъра е включен съзнателно, а нежеланите елементи са избегнати. И ние съзнателно можем да създадем кадър с определено послание / идея /концепция.

От друга страна, изкуството има и интуитивна, непредсказуема, нелогична и изненадваща природа. Това би могло да се транспонира в една разходка с фотоапарат в ръка, при която ние нямаме поставени цели, нямаме предварителни очаквания, нямаме идеи, които да искаме да облечем във форма, а кадрите се нижат пред очите ни и ние ги запечатваме като едни регистратори на времето, без да анализираме на момента какво виждаме, какво се случва, какво е посланието ни, каква е идеята, защо сме на това място, какво правя на тази земя…

Някои биха казали, че тези два метода на работа биха могли да бъдат сравнени с един подход за идеи, който хората използват от много години – събиране най-добрите идеи по даден въпрос и чрез концентриране върху тях – избиране на най-добрата или обратното – освобождаване на ума от всички мисли и идеи в очакване на първата идея, която изплува в нашето съзнание.

Какво е идеята?

А какво е внушението?

Може ли да имаме фотография без идея? И въпреки това тя да има послание?

Според мен това е напълно възможно. Възможно е да създадем една силно въздействаща фотография, при която ние да не сме приносителите на идеята, но въпреки това в запечатания миг да има послание. Възможно е това послание да изплува след, а не преди „решителния миг“. Защо в този решителен миг се е случила точно тази решителна случка? Какви са ценностите на хората, които участват? Какво правят? Защо го правят? Това са все въпроси, на които, ако отговорим, ние ще успеем да съберем няколко парченца и да наредим една мозайка, а тя да се оформи като паралелна картина или дори паралелна илюстрация на нашата човешка реалност, в която сме потопени.

Снимайки красив градски пейзаж / архитектура – човек може да създаде една изящна фотография с невероятна тоналност, обем, пластичност, внушение… красота! А идея? Ами някаква особена, силно изразена идея в случая не виждам, простете невежеството. Поне не такава, която съзнателно е била внедрена от автора. Един от антиподите на този тип фотография е социално-ангажираната фотография, при която идеята е първостепенна – там фотографът има определено послание, той търси определени сюжети, търси определени гледни точки, които да подсилят тезата му.

Дали ако ние се оставим на „импулса“ и снимаме без да се вкарваме в рамките на собственото си съзнание, ще създадем фотографии, които да бъдат издържани композиционно? Със златното сечение, с красивата геометрия, с водещи линии, триъгълници, пирамиди, пентаграми, окръжности и т.н.?

Напълно е възможно.

И тук аз мисля да спра, за да дам възможност на моите приятели да говорят.