Преведох на английски език заглавието и се получи „Full frame for nice composition“. Звучи весело, признавам /заглавието не ми е съвсем точно – по-скоро мислех да кажа, че „Процесът на изграждане на една композиция приключва с натискане на спусъка на фотоапарата“/.
Не, не никакъв фул фрейм, никакви фреймове. Вчера писах, писах за композицията и днес си дадох сметка колко много неща съм пропуснал да спомена. Пропуснал съм от тези, които зная, а иначе от онези, които не зная – съм ги пропуснал всичките на 100%.
Да ви призная ли? Ще ми се смеете много!!!

Обаче – хайде, чуйте историята!

Като бях млад и зелен имаше един човек, който ми каза така – „Като снимаш и като копираш снимките във формат 9Х14 см /мани, такава беше хартията тогава, смешен формат/, след това взимаш две бели картончета, или две други снимки, които си обърнал на обратно и започваш да гледаш, за да видиш как стоят по-добре снимките ти. “
Ще кажете – „Ама как така?“ – е, и аз казах така – „Ама как така? Нали снимката е излязла добре?“
„Да,“ – каза ми той. – „но понякога има нужда да се изрежят някои нежелани елементи от снимката“.

Ето тук аз не го разбрах какво искаше да ми каже.
И какво последва? Започнах да снимам с мисълта, че … по-късно като извадя ножицата и ще оправя нещата. А нещата не стават с ножица. Не си ли видял кадъра в съзнанието си, не си ли го почувствал, няма ножицата да спаси положението. Но аз почнах да снимам с мисълта за ножицата – и в резултат се появиха доста странни кадри от моя страна – изрязани отгоре и отдолу, едни такива „панорамни“, изрязани встрани така че хоризонтален кадър да стане вертикален… магии всякакви. И се появиха формати, каквито не са се срещали преди в историята на фотографията. Както и аз доста дълго време изобщо не успявах да схвана какво прави един кадър интересен, понеже все си мислех, че като взема ножицата и ще го направя интересен. А както казва Бресон – фотографията представлява едно малко движение с показалеца – щрак! След това – можем да подсилваме внушението, използвайки подходяща обработка, но не и да внасяме внушение там, където такова отсъства.

Какво искаше да каже този мой наставник в онези далечни години? … И тук бих изпаднал в една грешка, ако започна с „Той искаше да каже, че…“. Защото аз реално няма как да зная какво е искал да каже. Но мога да ви споделя какво ми се върти в главата – без претенции да е общовалидно или изчерпателно.

Ние снимаме с фотоапарати с „фиксирана“ пропорция на кадъра. С други думи – включили сме си фотоапарата в режим 3 : 2 и сме на снимки. Обаче виждаме нещо, което ще е много хубаво в квадрат. И какво следва? Ами следва ножицата. Същото се случва и ако харесаме някой кадър за пропорция 4 : 5 или 5 : 7. Неизбежно е. Алтернативата е да си кажем – „А, не! Никакъв кроп! Ще снимам с фотоапарат с квадратен кадър!“ – обаче такива дигитални няма много, нали?

Ако вие обичате да снимате и в квадрат, не се притеснявайте, че ще използвате ножицата, за да си направите отсечките /новата дума за „отсечка“ е „кроп“/ – въпросът е дали ще имате кадри, а не дали сте ползвали ножица. Никой не се интересува от ножицата. Важно е – има снимки или няма снимки? Срежете смело!

Важно е в при визирането / кадрирането вие да видите кои елементи желаете да влязат в кадъра и кои не желаете. Често ми се случва да снимам и съзнателно да зная, че ще последва ножица – например при снимане на някакъв архитектурен детайл – за да не накланям фотоапарата, се отдалечавам малко повече – и в резултат – клъц! Не това е страшното. Страшното е да си мислиш, че … „аааа, ще го оправя като го отворя после във фотошопа, ще видя кое не се връзва и ще го изтрия, малко ще бутна кривите и ще стане“.

Имаше три неща, които много ми помогнаха. Това бяха мисли на известни фотографи. Ето ги и тях, преразказани:

1. Снимайте цял кадър.
За да се научите да виждате в пропорциите на кадъра. Ако правите отсечка, то нека тя да бъде с установени пропорции. Но все пак – минимална намеса.

2. Най-доброто варио са твоите крака.
Това е темата за избор на гледна точка. И как не просто завъртането на варио обектива ни „приближава“ илюзорно към сцената на действие, но и колко по-различно изглеждат нещата, когато се приближим реално, използвайки нашите крака. Тази мисъл е почти идентична със следващата:

3. Ако снимката не е добра, значи не си се приближил достатъчно.
Тук искам да повторя идеята за краката. Да застанеш на 10 метра от дадена сцена и да щракнеш с 50 мм обектив е едно, да се приближиш на 4 метра и да щракнеш, е второ, а да останеш на тези 10 метра и да завъртиш гривната на 150 мм – трето. От тези три ситуации аз избирам втората – 50 мм обектив, 4 метра разстояние. За „Решителния миг“ на Бресон и за избора му на техника вероятно ще напиша доста теми. Той е от любимите ми фотографи – един невероятен човек с едно невероятно сърце.

4. Най-добрият обектив е твоя статив.
Тук не зная каква е идеята, но аз я тълкувам като – Няма нужда да се наливат хиляди за обективи. Да, да, стативът ще премахне трептенията и изображението ще бъде по-остро, но философски погледнато – ние да не би да снимаме от статив неподвижни обекти, че да се интересуваме толкова от техническата страна на фотографията? Нашите обекти мърдат, понякога тичат, падат, скачат. Ние пък също мърдаме, клатят ни се ръцете, главите, вятър духа, дъжд вали… така че малко странно ми звучи приказката за „изтискване на максимума“ от даден обектив, при положение, че доста често снимаме на ниска скорост и сниманите обекти мърдат.
Ето, Хаселблад е с невероятна оптика от Цайс. Ако извадим стативите и направим тестови кадри, ще видим, че бие Лайката по всички параграфи. С разликата, че Лайката можем да я използваме за снимане на живота от улицата, докато с един Хаселблад ще ни е зоооор голям – ние дори няма да имаме шанс да фокусираме дори приблизително, а с този 80-милиметров обектив границата на рязкост ще бъде доста по-малка /сравнено с 50 мм на Лайката/ и … в крайна сметка да се окаже, че Лайката е много по-удобна, макар и по-слаба технически. Не само, че може да се окаже, то се оказва по-слаба технически. Обаче в изкуството слабата техника не е еквивалент на слабо изкуство.
Много се отнесох… : )