Етикети

, , , ,

Или изкуството като посредник.

Вчера се запознах с една приказка, в която една мома попаднала в една къща. В тази къща влязло едно великанско куче, което било на седем синджира, държано от седем великана. При влизането си, кучето се превърнало в красив принц, който мигновено се влюбил в красивата девойка, както и тя в него. Но той й казал да не излиза, защото навън той няма да я познае и ще я разкъса. /*/

Размишление.

Изкуството за мен е посредникът между нас /като хора/ и нашата душа. То ни учи да общуваме със себе си, защото ние сами себе си не познаваме. А понякога – и пренебрегваме.
Модерно стана да се консумира – като тръгнем от първичното консумиране на сандвичи в Макдоналдс, през „шопинГ терапията“, до консумирането на автори и изкуство.
Влезте в една книжарница. За мен книжарниците винаги са били много особени места – прекарах детството си по библиотеки и книжарници /четях книжките по рафтовете/. Но какво ще ви направи впечатление? Вместо да видите вътре здрави, щастливи хора, изпълнени с идеи, вие ще видите едни хора, които са се заровили в книгите, потопили са се в тях и … са избягали от реалността! Парадокс! Ало, къде сте? О, влезли сте в книгата! Ехо, животът е тук, тук и сега – излезте и живейте! Не, не чуват. Стоят прави, заровили носове и очила в книгите и преяждат. Преяждат с изкуство! О, госпожо, колко сте дебела! Трябва да Ви поставя на диета – намалете сонетите и увеличете двигателната активност – хванете писалката и правете упражнения, пишете!
Ние всички се увличаме и преяждаме понякога. Само изкуството не преяжда с нас.

/*/ – тази приказка ще бъде предоставена на вашето внимание в отделна тема.