Етикети

, , ,

Цялото се съдържа в частите
и частите се съдържат
в Цялото.

Колко различна идея влагат хората във фразата „елементи на една фотография“! За едни това могат да бъдат хората, предметите, или да бъде червения сутиен на мадамата, която са снимали на черен фон, за да се подчертаят сладострастните й форми, а за други това могат да бъдат цветовете, тоналността, интензитетът, ритъмът, геометричните фигури, получавани от пресичането на водещите линии, сенките, перспективата, символите, и други.

Размишление.

 Допълнителни бележки /спонтанни/:

* симетрия – внася чувство на хармония, стабилност, спокойствие /баланс
* частична симетрия – внася елемент на любопитство – нещо като „открийте разликите“ – внася динамика, частичен „дисбаланс“
* асиметрия – драматизъм /дисбаланс
* повторение на един и същ елемент
* избор на гледна точка – може би този елемент би трябвало да бъде отделна тема?  Едно време, в курсовете по математика в 7-и клас, Даньо Михайлов беше казал: „Видите ли ъгъл от 30 градуса, казвате – пу, тука е работата!“. За изборът ни на гледна точка мога да кажа – Видите ли един интересен елемент с периферното си зрение, приближете се, разходете се, обиколете го, погледнете с кой фотоапарат сте излезли, огледайте се за още интересни елементи, ако искате да снимате сцени от улицата, помислете дали можете да включите дадения елемент /това може да бъде и някой интересен персонаж, който е заел част от някой площад в хоризонтално положение, всичко е възможно, не мислете, че говоря за архитектурни елементи/ в кадър с още елементи, които … какво да правят? – да се допълват, да се повтарят, или да създават един контрапункт. Обикновено в интернет се казва, че нормалната гледна точка /тази, която всички ние имаме в изправен стоеж – очите на височина между 1.50 м и 1.90 м от земната повърхност/ е банална, безинтересна, че трябва да търсим нови хорионти, да снимаме от земята, да снимаме от хвърчила, радио-управляеми хеликоптери или самолети, от совалки, от космоса… за мен е странно. Толкова години художниците рисуват, мацат с четки – и толкова много невероятни картини има – и повечето от тях са с нормалната гледна точка – на изправен човек. Да, фотографията дава възможности за фотографиране от нивото на земята, от нивото на бедрото, от високи сгради – но – поне за мен – не бива да се ограничаваме – ако имате желание да направите една невероятна снимка, вие ще я направите, гледната точка се използва, за да подсили ефекта, тезата, за да създаде по-силен контакт между вас и ставащото, или пък за да го намали /да станете невидим за зрителя, да не усеща вашето присъствие/. Комбинацията от нормален обектив /такива са 35 мм за полуформатните фотоапарати тип АРS-C, 50 мм за малкия формат, наричан още „фул фрейм“ и 80 мм, 90 мм и 105 мм за средния формат/ с нормална гледна точка – е напълно тривиална, но ако направите интересна снимка, то тя ще бъде невероятна, точно защото не сте разчитали на „уоу“ ефекта на широкоъгълния обектив или изключително ниската гледна точка. Или пък на „боке“-то на дългофокусния светлосилен обектив. С други думи – разчитали сте на себе си.
* символите на фотографията – тук няма да маркирам темата, понеже един невероятен човек се е заел с нелеката задача да пише статия по този въпрос. Умирам от любопитство какво ли ще ни предложи!!!
* водещи линии, перспектива – предполагам, че подхождат повече за темата за композицията, затова бележките ще ги видите там.
* статичност и динамичност на един кадър – чрез използването на вертикални, хоризонтални линии и диагонални линии /възходящи или низходящи линии – оптимизъм или песимизъм/  – като елементи на една фотография, а съвкупността на елементите в една фотография и възникващите взаимодействия между тях определят композицията
* връзка между обекта и средата / фона – и тяхното взаимодействие
* въпроси, които трябва да си зададем – Кой? Какво? Защо? Можем да си зададем и други въпроси.

Бележките бяха абсолютно спонтанни, просто с желание от моя страна да породят малко размисъл.