Етикети

, , , , ,

Трябва да се върнем много назад в историята на фотографията, за да видим откъде точно е тръгнал „бордюрния ефект“.

Едно време, когато дядо ми бил млад и много зелен, и фотоапаратите били големи като клетки за зайци, фотографите страдали от едно несъвършенство на тяхното изкуство – а именно – липсата на фокус. Въпреки че снимали на стъклени плаки, даващи негатив с невероятния днес размер от 20Х30 см и по-голям, остротата /поне в първите години/ не била много на висота. Няма обектив с коригирани хроматични аберации, което означава, че тяхното наличие ще се преведе на езика на черно-бялата фотография като „мъгла“, няма също и просветлен обектив /загубите на светлина и вътрешнообективните отблясъци са невероятни/, първоначално обективите дори не са имали затвор /бленда/. Обективът е бил тръба, в която са поставени няколко лещи. За да компенсират тези вродени недостатъци на тогавашната технология, те използвали една хитринка.

Ето една моя снимка, която съм проявил с Родинал 1+100, филм Кодак Три-Х400 АСА. Това е 50% отсечка от целия кадър. Не ви съветвам да проявявате Три-Х400 в Родинал. Този проявител е бил много успешен с тлъстите едновремешни емулсии. Днес би работил добре с Илфорд Пан Ф 50 АСА и Илфорд ФП4 125 АСА /и др./

Хитринката им блестяла в очите, а физически присъствала в шишенцата за проявяване – това бил контурният проявител Родинал, разработен от Агфа и пуснат през на пазара през 1888 година. Той днес се явява най-дълго продавания проявител в търговската мрежа. Можете да отидете и да си го купите. А също можете и да си го приготвите сами от парацетамол.

Използва се в няколко различни разреждания – 1+25 /за получаване на контрастни негативи/, 1+50 /проявява нормално/, 1+100 /за контурен ефект/ и 1+200 /за силно изразен контурен ефект/. Последните две разреждания са толкова високи, че се получават нискоконтрастни негативи.

Какво представлява бордюрния ефект? На прехода между два полутона ще има две линии – едната линия ще бъде от едната страна на прехода, а втората линия – от другата. Ако имаме светъл куфар на тъмен фон, то по контура на куфара, но от неговата страна, ще има „бяла“ линия, а от другата страна /която се пада от страната на фона/ ще има „черна“ линия. И по този начин контурът между фона и куфара, очертанията на куфара се подчертават. Това е резкостният ефект, който във фотошоп се нарича „шарп“ : )

Как технически се получава това, използвайки родинал?

Поставяме един филм в корекс-дозата и наливаме Родинал 1+100 с температура 18 градуса. Обръщаме дозата 5 пъти и оставяме филма на спокойствие 30 мин. Без никакво вмешателство! След това ще обърнем дозата още 5 пъти и ще го оставим на спокойствие още 30 мин. Какво става през това време?

Вие сте една молекула пара-аминофенол, която е в близост до негатива. Виждате субстрат от сребърен бромид и редуцирате сребърните йони до металическо сребро. Обаче в процеса на тази „борба“, вие се превръщате в друга молекула, която вече няма афинитет към сребърния бромид. Обаче продължавате да заемате мястото до негатива – като куче и купа сено – няма да го яде, но не я дава на друг. И пресните молекули пара-аминофенол нямат достъп до повърхността на негатива. Това е „гладното“ проявяване. Ако имаме участъци в негатива, които би трябвало да се „транспонират“ като много плътни, то с това проявяване плътността им ще бъде нормална. Но какво ще се случи на границата между светъл и тъмен участък?

Молекулите до тъмния участък са изтощени – участвали са в изграждането на черното изображение от метално сребро. До тях има светъл участък /просто не е попаднала там светлина и проявителните молекули си стоят гладни и нещастни или поне полугладни/. На граничната линия имаме два „фронта“ – от тъмната страна имаме изтощени молекули, от светлата страна – пресен проявител. Пресните молекули по граничната линия дали от женско любопитство, дали заради дифузията, ще редуцират сребърния бромид в тъмния участък по граничната линия, защото ще имат контакт с него /колкото е зоната на проникване/. Така при копирането в тъмната стаичка или при сканиране ще имаме светло сив полутон с по-бледа сива ивица по граничната линия или дори бяла. А заради същото това женско любопитство изморените молекули от тъмния участък ще се смесят с пресните по граничната линия на светлия участък /говоря за едно и също смесване, но от две различни гледни точки, нямаме две смесвания/ и там ще остане една по-светла линия, заради отсъствието на проявяваща активност у изморените молекули, която при копиране или сканиране ще се превърне в по-тъмна линия в тъмно-сивия полутон.

А ето и парче от панталона на акордеониста – виждате вляво от него една бяла линия по ръба на панталона, а от страната на панталона една по-тъмна ивица.

Това е дядото на шарп-бутона на Фотошоп!

Ако желаете да пробвате, можете да си забъркате Родинал в домашни условия – тук можете да видите рецепта как.