Етикети

, ,

Някои казват, че филмовата фотография била бутикова, снобарска история. Гледайки цените на новите модели фотоапарати и как 1000 евро си стана нормална сума за скромно тяло с един обектив, а 2000 евро са необходими за тяло и обектив с по-широки възможности /бих нарекъл обектива „бокектив“, понеже доста хора ще залитнат да използват един негов страничен ефект като основно тяхно изразно средство/. И от тази гледна точка един филм за 5 евро не ми се струва да е „голямото разоряване“. Още повече, че има голямо значение дали парите се дават на куп или малко по малко. Едно спестено кафе тук, една неизядена мазна баничка – там – и хоп, парите били в джоба! Защо пиша всичко това?

Филмите с изтекъл срок на годност воалират, ако са цветни – цветният им профил се размества. Допълнително започват да им се губят детайлите в сенките, да им пада чувствителността и контраста. С други думи – става мазало.

Ако един човек започне да се занимава с филмова фотография и няма представа как се проявяват филмите, как се копира и прочие – подозирам, че може да попадне в супер капан – защото няма да може да разбере дали е проявил филма правилно, дали не е допуснал грешка при снимането /недоекспониране, преекспониране/, дали е копирал в тъмната стаичка с успех или без успех. Въобще – колкото стъпки в процеса – толкова и въпросителни остават. И понеже аз не желая да си задавам въпроси непрекъснато в моя живот, работя с пресни материали. Ако не се получи – зная – аз съм виновен.