Етикети

, , ,

Тази сутрин в съзнанието ми се завъртя една поредица от факти, които ме накараха да се засмея и кръстих като „парадоксът на дигиталната фотография“. Ето ги и самите мисли:

1. Уж виждаме резултата веднага и можем да се учим бързо, а бързото не идва.

За мен това е един сладък парадокс – бързите неща не са толкова бързи, колкото изглеждат. Много бързо се напредва с купуването на нов фотоапарат, на нови обективи, чанти и аксесоари, но след това се получава „застой“. Култивирането на вкус, изработването на стил, на гледна точка отнемат време. Или дори най-малкото да се ориентираме какво точно ни се снима. Щото не можем да искаме да снимаме всичко – или поне не е нормално. Все ще имаме някакви предпочитания. Също е много лесно човек да се изгуби – успял е да фокусира, да получи ясна снимка с хубави цветове и се плъзва по линията на техническото. Навсякъде само за това се говори, това се предлага, когато стане дума за „курс по фотография“ или просто „фотография“.

2. Уж не даваме пари за филм, но фотоапаратите са по 2000 лв и се сменят през година.

Цифровите фотоапарати стават все по-скъпи. Защото стават все по-сложни, ли, защото се намират хора, които да искат по-скъпи фотоапарати, ли, не ми е ясно. Вече има компактни фотоапарати за по 1000 лв, любител-ентусиастите си имат нишови фотоапарати за по 2000 лв, любителите с желание за професионална техника – 3-4-5-6-10-15 хиляди лева. На този фон един нов филмов фотоапарат е неколкократно по-евтин, а за океанът от техника втора употреба на смешно ниски цени няма нужда да споменавам. Филмите са разход, но реално ако пушех цигари, бих давал неколкотратно по-големи суми за цигари, отколкото за филм. Все пак една кутия цигари струва колкото един филм.

3. Уж нямаме ограничението на 36-е пози, но нямаме повече стойностни фотографии.

Много ми е трудно да си представя как има хора, които на една разходка на Витоша правят по 1000 снимки. А има и такива, които правят по 5000 снимки. Ако имаше как да ги свържем и да ги прожектираме със скорост 25 кадъра/секунда, вероятно би се получил нелош видеоклип. Аз съм слабопродуктивен – на едно излизане в добър ден успявам да направя 1 добър кадър. А като суров материал – мога да „опустоша“ цял филм.

4. Приятелите, които от цифра минаха на филм, странно защо започнаха да правят по-интересни снимки от преди.

Това е нормално – времето минава, нормално е да станат по-добри. Ще бъде манипулация да кажа, че с филм кадрите стават по-смислени. Те ще станат толкова смислени, колкото мисъл сме вложили. Това зависи от нас, не от друг. А и понеже има зор /ми десет лева за филм са си зор/, та от зор почват да гледат за светлина и композиция. Иначе технически е много вероятно филмовите им кадри да са по-слаби. Но това няма значение. Вчера гледах една снимка на Роберт Доасно, снимал Пикасо как закусва – ми няма фокус върху Пикасо никъде, щото е снимал на ниска скорост. Фокус имаше само върху кифличката на масата… ама снимката е нумеро Уно!

5. Всеки хванал фотоапарат става много бързо спец.

Нормално е като видим колко бързо напредваме технически и да се превърнем в онлайн специалист в областта, в която сме напреднали бързо. Сещам се за един случай, един човек, който пишел за Лайка колко велики са, какви фотоапарати правели … и в един момент стигнал до там, че си купил една филмова Лайка и като се прибрал вкъщи и се оказало, че не може да зареди филм в нея. А по веригата надолу /към готовата фотография/ – места за издънки – бол. Дебнат ни на всяка крачка.

6. Колкото е по-хубав дигиталния ти фотоапарат, толкова е по-голям шанса нищо да не се научиш.

Това е доста субективно. Но има частица истина – колкото повече сме доволни от това какви снимки „прави“ фотоапарата ни, толкова вероятността да решим да прочетем нещо встрани е по-малка.

Не, не, в никакъв случай не искам да ви убеждавам да си купувате по една очукана филмова Лайка и да се правите на Брессон. Снимайте с каквото имате,  но си ползвайте главите като снимате. И бъдете себе си, защото не е имало човек като вас в историята на човечеството, няма и да има, и само вие можете да направите своите снимки. Не друг.