Етикети

, , ,

Днес повечето от нас снимат с фотоапарати, чиито възможности понякога остават ненапълно използвани или дори – проучени. Аз също не правя изключение.

Докато пиех сутрешното си кафе днес, се замислих за част от вчерашните снимки, които видях в сайта http://www.500px.com. Не всяка снимка, направена на улицата е „улична фотография“. Това е ясно. А тези редове, които ще последват са моята гледна точка и не държа вие да се съгласявате непременно с нея.

За мен уличната фотография е парченце истински живот – случки, истории, мечти. Средството, с което да уловя тези моменти за мен е ясно – фотоапарат с „нормален“ обектив. Такива са 35 мм и 50 мм обективи при малкоформатните фотокамери. Да, може да се снима и с 90 мм обектив, много хора са го правили, получавали са много добри резултати, но това е по-скоро като изключение, отколкото като правило само по себе си. С други думи искам да подчертая, че има една връзка между обекта и фотографа. Фотографът присъства физически  в своята фотография, като че разказва една история, на която е бил свидетел.

Добре, биха казали някои от вас – каква толкова разлика ще има между снимка с 50 мм обектив и с 200 или 300 мм обектив /използван за по-дискретни снимки, без да съществува необходимост от прекомерна близост/? Разликата е в начина, по който ще се пресъздаде предния план /където се случва случката/ и задния план /което е фона/. История ще има, но заради различната перспектива човек ще усеща една отдалеченост – все едно разказваме една история, която сме наблюдавали през ключалката на някоя врата, или история, която друг ни е разказал. Защото уличната фотография е случка, която се случва тук и сега, пред нас.

Познавам доста хора, които си купиха по-дългофокусни обективи за снимане на улицата, понеже се притесняваха да се приближат. Аз също правих опит за снимане с по-дългофокусен обектив, обаче неуспешен, защото се опитах да прехвърля снимането с 50 мм обектив на дългофокусен – тоест да използвам бленда 8, фокус на 10 метра и скорост – каквато дойде. Обаче! На бленда 8 границата на рязкост е доста по-плитна, затова трябва бленда 11. А по-дългият обектив вече изисква и по-кратки скорости. И след някакво упражнение видях, че това разстояние от 10 метра е доста голямо. Помислете за една група хора, които се намират на 10 метра от вас – всичките ще изглеждат горе-долу еднакво големи. Ако сте на 4 метра от тях, едни ще бъдат големи, други ще бъдат малки, на едни главите ще влязат в някой от ъглите, ще хванете нечий поглед, който отива на някъде, някоя усмивка… от 10 метра това няма как да се види, или ако се види, ще е неясно – какво става – цялото събитие ще бъде една мъгла. За разстояния над 10 метра нищо няма да кажа, защото те за мен влизат в графата с „централна ротация на цифрата 8, извършена на Пи върху 2“ – тоест „безкрайност“.

Защо споменах числото 4? Четири метра? С един обектив от 50 мм това наистина се оказва едно магическо число. Има един фотограф, който обича да се вре в муцуните на хората и да ги стресира със светкавица в слънчево време, обаче аз не съм такъв агресор. Предпочитам да бъда културен. И доколкото се може – дискретен. Около 5 метра виждам, че започвам да се отдалечавам от ставащото, динамиката на кадъра започва да се губи – ами да – колкото по-близо сме, толкова по-динамичен е кадъра – представете си момче, което предлага сладолед на момиче и то върти категорично глава, че не желае. Ако снимате от 4 метра, тази глава ще опише дъга – и ще имате категоричен отказ. Ако снимате от 10 метра ще се види някаква размазана кратуна, някакво момче със сладолед в ръка, но това вече не е „снимка от живота“, а „снимка от консервна кутия“. Няма да я има композицията. Вие от 10 метра каква композиция искате да вкарате в кадъра си?

Значи метрите ги изяснихме. Поне от моята гледна точка. А самото снимане е лесно организируемо. Няма такова нещо като „бърз автофокус“… ходите с апарат в ръка, виждате интересен фон, който може да послужи за арена на някаква интересна случка, отдалечавате се, композирате, фокусирате, нагласяте си експозицията и започвате да се оглеждате като хищна хиена. Може да се наложи да почакате, но със сигурност плячка ще има : )

Ето тези двама старчоци точно по този начин бяха отстреляни. Стоях и чаках. Не се случи така, както си мислех, че се снимат тези работи преди години – някой си имал супер бърз фотоапарат и просто видял кадъра и ги заковал…