Етикети

, , ,

Звучи чак стряскащо, бих казал. Даже някакси сектантски.

Отворената бленда, светлосилните обективи, бокето – това е есенцията на модерната фотография – някои биха казали. Но нека поразсъждаваме.

Ако предположим, че снимаме портрети на хора на отворена бленда какво би се получило в крайна сметка? Да кажем, че снимаме от 1 метър на бленда 1.2 или 1.4. Ами бихме получили еднотипни портрети. Размазаният фон си е размазан фон, едното око ще е на фокус, другото око няма да е на фокус. Аз не бих очаквал да има някаква невероятна композиция. Защото композицията – това са фигурите в една фотография, взаимовръзките, които съществуват между тях, водещите линии, диагонали, хоризонтали или с думи прости казано – композицията – това е геометрията в една фотография. А тези линии се създават от съществуващите предмети в кадъра. За тази цел те трябва да се виждат на фокус. Е, ако фонът е размазан, а само едното око е на фокус, ние няма как да имаме някаква невероятна композиция в кадрите си. Аз правех тази грешка в един период от време. Наслаждавах се на липсата на композиция в снимките си, наслаждавах се на наличието на цветни петна.

Как се случи вече не помня, но в един момент просто реших, че ще започна да снимам другояче. Поставих фотоапарата в режим на приоритетна бленда, блендата я сложих на 8 /за 24х36 мм формат, иначе за по-малките формати ще трябва да се отвори по една бленда допълнително – за полуформатните – бленда 5.6, за дигиталните сапунерчици бленда 2.8 или 4/ и заредих прясна мемори карта /тя беше от типа за еднократна употреба без възможност да се трие : ) /. И ще излъжа, ако кажа, че станаха невероятни снимки, но след 1 година снимките бяха други.