Възхваляване на грешките в образуванието… за какво са ни?

Етикети

, , ,

Падаш. Ставаш. Продължаваш.
/Джони Уокър/

 

Давам си сметка, че темата за грешките в образованието е тема глобална, многопластова и многолистна. Секунда да си направя едно кафе и сядам да ви напиша какво измислих, че без калций и кофеин мозъчето ми гладко-сладко не работи. Чудите се откъде се взе тоя калций, нали? От вътрешните складове на клетката, просто кофеинът активира рианодиновите рецептори, които участват във вътреклетъчната калциева обмяна, затова и ви се вдига мускулния тонус след чаша кафе. Този калций ще промени и акционните потенциали в невроните и изведнъж мисъл ще проблесне сред нефроните, невроните, пардон.

Тази сутрин реших да прочета какво казват статиите по въпроса за грешките в обучението. Има каква ли не информация под формата на научни статии, част от статиите- цитирани по няколко хиляди пъти. Прочетох за подхода през 19-и век при ученето на латински език – имаш език, имаш текстове, има граматика, спрежения, падежи, учиш, трупаш лексика, правиш преводи, колкото можеш произнасяш и си готов. И по тази схема стартирало и чуждоезиковото обучение по съвременни езици – френски, английски и каквото друго се сетите. По някое време, обаче, се оказало, че превод на текст, глаголи и трупане на думи не е достатъчно и решили да развият най-различни методики, за които няма да ги пиша подробно, защото знаете повече от мен, особено ако сте учили педагогика или лингвистика. Само едно нещо ме изумява… Липсата на научен подход, простете за директния изказ. За мен е напълно логично да се замисля как става така, че един и същ хомо сапиенс научава отлично испански, ако живее в Латинска америка и в същото време супер зле, ако е роден на един остров със супер зелена трева, която се полива централно от Господ. Островитянинът ще говори английски, а ще се мъчи с испански. Какво се случва в училище и какво се случва извън училище, че хората единият език го научават, а другия – не? Ако вземем латиноамериканчета, които са останали неграмотни и ги сравним с други, които са ходили на училище, те какви разлики ще показват във владеенето на испанския и едните ще чувстват ли езика по-нероден, по-далечен, по-неразбран от другите? Кое е общото между едните и другите латиноамериканчета? И така да разработим система на база на общото между едните и другите и надградим с елементите, които дават плюсовете във владеенето на езика от страна на грамотните латиноамериканчета, тоест основата е общото, а плънката е различното. Защото всяко нещо, което научаваме, ни променя. И си давам сметка, че системите за преподаване на език всъщност го карат на обратно – основата са разликите, а плънката е общото. Но нека си дойдем на думата за грешките, пропуските, незнанието.

Много интересно как преди се притеснявах много от допускането на грешки. Вероятно заради вроден перфекционизъм, заради желанието всичко да е на ниво. Или от незнание. Незнанието е проблем само за тези, които не подозират колко много не знаят. Когато смяташ, че незнанието е колкото твоето знание, се притесняваш, искаш да наваксаш, но когато разбереш, че незнанието е океан, тогава… за какво да се притеснявам? Един живот не стига. Това е за тези грешки, които се случват случайно. Те се възприемат много по-положително, ако са смесени с нарочни грешки с обучителна цел. Разбира се, важен е контекстът, в който се случват тези грешки.  Обстановката.

Представете си как убеждавате учениците, че имате нужда от тяхната помощ, защото сте изпаднали в амнезия и трябва те да ви учат. И допускате грешки, а те ви коригират при четене. Знаете, че искате ли един човек да научи нещо, трябва да го накараме да го преподава. И готово. Те знаят, че се правите. Но влизат в роля. Съвсем друга е ролята на знаещия, можещия. А и за да може да се получи наистина, а не само наужким, учениците трябва да са в състояние да ви откриват пропуските. Можете да ги насочвате – примерно чрез оставяне на пауза. Те ще се усетят, че чакате нещо. Такива пропуски може да има из целия учебник. За ужас на методистите-пуритани от старата школа. Искате да научите учениците нещо веднъж и за винаги? Ами нека да се наложи да коригират учебника – примерно – липсващи ударения /френски, испански/, може да има грешки в превода, пропуски според изучавания материал. От всякакво граматическо естество – предлози, глаголи, но естествено – в умерено количество. Ще кажете – това няма как да стане по математика – може – например сбъркано условие на задача, нека децата да открият къде е грешката. Това е много по-трудно. Но е интересно. Щом едно нещо е интересно, значи е запомнящо се. А и така се намалява нуждата от многократно повторение от страна на обучаващия – тъй като при смяната на ролите, това че се разиграва същата ситуация, но обърната, за обучавания е нова ситуация. А за да се усвои един материал, е нужно да бъде завъртян /повторен/ между 4 и 6 пъти. Много даскали си мислят, че еднократното споменаване, съпроводено от дълбока апатия е преподаване, уви, много периферно са разположени заключенията им спрямо реалността.

Една моя бивша курсистка ми сподели, че много се чудела как така тая цялата школа работи и се правят толкова много курсове, а не се е намерил един човек, който да ни оправи грешките в текстовете на песните, които пеем, че трябва да отстраняваме грешките по време на курса – тук объркано ударение, там пропуснато, еди къде си нещо друго не е както трябва… срамота, директен копи-пейст от гугъл /ама не точно, бих казал/ – и допълва: „И чак на третата седмица, когато нещо исках да си запиша на испански и си дадох сметка, че без да съм учила къде и кога се поставят ударенията, аз ги поставям безгрешно, разбрах, че всъщност това явно е било нарочно. Нарочно и зор, бих допълнил аз. Ето ви едни маскирани упражнения. Няма как да накарам възрастни хора да правят еднотипни граматически упражнения до откат, без да изпаднат в скука безподобна, но ако нужната граматика е вътре в песента… става различно. Можете да пеете една и съща песен по цял ден, или поне да я изпеете няколко пъти без да ви омръзне, като по този начин активирате едни и същи невронни мрежи, стимулирате трайното запаметяване, но ако ви накарам да спрегнете глаголите в нея, ще направите недоволни муцунки.

Бих могъл да извадя вода от десет кладенеца за психо-релаксиращия ефект на грешките върху обучаваните, за липсата на стрес, за глобалния ефект върху личността и проявяването на личностните и интелектуалните резерви, спонтанната активация. Цялата сугестопедия може да послужи за образец. Плюсът при грешките, допускани нарочно, е, че чрез тях се обръщат за малко полюсите на магнита, което действа стимулиращо, когато се спазва определен ритъм.