Фокус – периферни възприятия: първи и втори план /двуплановост/

Етикети

, , , ,

Ще ви призная нещо, излъгах ви. Не го гледайте заглавието, няма да става дума за фффокусиране на вниманието и периферни възприятия. Просто не успях да измисля заглавие за темата, по която искам да пиша. А искам да драсна няколко реда по съвсем друга тема – как да си сглобим един урок. Писах преди седмица едни приятни лакърдии, вероятно всичко ви е ясно, но позволете ми да опиша мислите си, може и да ми се изяснят нещата, знам ли.

Преди малко прочетох в една статия на Кейн от 1990 година за оркестрацията на учебния процес. Какво представлява учебния процес с две думи? Ритъм и оркестрация. Това е. Мозъкът кодира, асоциира и свързва чрез символ всеки стимул, който възприема – независимо дали е стимул, който остава извън фокуса на вниманието /например бележка на входната врата на блока за отчитане на водата/, дали незабележимата усмивка на съседката през шпионката, когато ви вижда да се прибирате вечер, ухаещ на женски парфюм – първият пример е за сравнително силен стимул, който остава извън фокуса на нашето внимание, а втория пример се отнася към слаби надпрагови дразнители, които остават незабелязани за съзнанието /тъй като акционните потенциали представляват случки от вида „или всичко или нищо“ – тоест дразнителят премине ли прага за генериране на акционен потенциал, ще има акционен потенциал, като този акционен потенциал не се влияе от това с колко е преминат прага – с малко или с много – което има едно изключително важно последствие – слабите надпрагови дразнители са също толкова силни, колкото и силните надпрагови дразнители, поне мозъкът ги обработва по сходна схема/. Тези събития, останали незабелязани от съзнанието, формират един втори план в общуването. Един вид Омиров идеал за съответствие между форма и съдържание.

Какъв е този ритъм? Редуване на активно /съзнателно/ с пасивно /несъзнателно/ възприемане, фокусирано внимание и възприемане чрез изместване на фокуса – един вид теза и антитеза на учебния процес, сливащи се в синтеза – пример – едно е да правим списък с плодове и зеленчуци в две колонки, друго е да разиграем някакви сценки или смешни истории с различни вкусове сладолед. Всеки обича сладолед. Всеки с удоволствие ще разкаже къде е ял най-вкусния сладолед в живота си. При мен това е в Торино. Grom. Нарочно чаках да стане 12 през нощта, камбаната на катедралата, в която бе изложена плащеницата /известна като Торинската плащеница/ с лика на Христос биеше 12 пъти и аз се отправях към опашката хора, които се редяха пред Гром. Опашка от 30 метра. Тук може да се упражняват неправилни глаголи в минало време, плодове, цветове, числа, какво ли не – всичко според нуждите. Упражняваме много повече от просто запознаване с думите за плодове на испански, да кажем. А зеленчуците може с рецепта за шопска салата. Естествено, трябва да е комична. Може да има нарочни грешки. За нарочните грешки в преподаването ще пиша специално, защото са много важни. Без тях сме за никъде. Може да измислим и репецта на несъществуваща салата, която да представим като много популярна в България. Абсурда, изненадата и емоцията ще доведат до по-добро запаметяване. В Словакия още с пристигането си се сблъсках с „булхарски шалат“ – боб с доматено пюре и сланина. Само че ние в България не ядем такова нещо. Може би българите градинари, които са ходили в Австро-Унгария едно време, са ядяли такава салата със сланина. Мога да ви дам акъл и как да направите тортия с чушки – много интересна рецепта – взимате 5 красиви картофа, 5 яйца, праз, зехтин, варите картофите, задушавате праза, разбивате яйцата и пълните чушки с готовата смес от всичко. Чудите се на красивите картофи, нали? Перуанска му работа, четох една такава рецепта. Имат предвид хубав, голям картоф. Езикът е средство за общуване и дори в часовете по език трябва да си остане средство за общуване. Даже нарочно трябва да се разсейваме, да си губим времето, да не правим нищо /свързано с езика/, защото има цикли. Всичко в природата спазва определен ритъм. Дори инсулиновата секреция е ритмична.

Оркестрацията ни е нужна, за да придадем смисъл на изучавания материал, защото търсенето на смисъл в нещата е вроден. И ако трябва да наподобим мозъка на един компютър, да искаме да учим единствено съзнателно е като да искаме да съберем всичката информация в RAM на компютъра, без да му позволяваме да използва твърдия диск. Нашата съзнателна памет е краткотрайна и с малък капацитет. А несъзнателната е дълготрайна и с голям капацитет. Между двете памети възникват процеси на консолидация и реконсолидация на информацията – отпада ненужното, бих казал. Уви, това ненужно доста често се явява материала за изпита или контролното. Нашият мозък търси смисъл във всичко, ставащо около нас чрез изграждане на модели и тяхното репродуциране впоследствие. Ако смисъл не бъде открит, информацията се филтрира. Ornstein and Sobel (1987) пишат за емоциите, като организиращ фактор за изграждането на мирогледа, който включва очакванията, предразсъдъците, самооценка и нуждата от социална интеграция. Rosenfield (1988) споделя в туитър, че емоциите са изключително важни за формирането на паметта, както и за последващото извличане на информация. Емоционалният заряд на една случка се запазва за дълго. Ще кажете – какво общо имат емоциите с оркестрацията? Чрез емоциите създаваме оркестрация. Емоциите се създават чрез изместване на фокуса. Няма как да имаме емоция от спрягането на един неправилен глагол, не и ако сме нормални хора. Опиянение от рецитиране на числото на Авогадро също не зная кой би изпитал.

Получава се следната схема: а/ изместване на фокуса; б/ създаване на емоции; в/ оркестрация на учебния процес; г/ спазване на ритъм. Вие ще попитате – в този организиран и оркестриран привиден хаос кой е водещата фигура – учителят или ученикът? В другите методики или в сугестопедията, ще попитам аз. Щом говорим за оркестрация, моля ви, погледнете един оркестър. Берлинска филхармония. Кой е водещата фигура – Караян или музикантите? Как пее хорът, зависи от диригента. Сугестопедията не прави изключение. Преподавателят не може да каже: „Аз съм един от вас.“ Учебният процес не е събиране на раздумка. Бих могъл да се облегна на Лозанов и на още 1000 автора, но няма нужда за всичко да се облягам на авторитети. Едно време Аристотел се чудел за какво служи органът между ушите и заключил, че явно при работата на сърцето, то се нагрява и този орган отделя флегма, която да го охлажда. Мозъкът охлажда сърцето. Гениално.